Свински джолан в гювеч със зеленчуци и ароматни подправки

 

Напоследък все по-често се говори за уредите за бавно готвене и от няколко дни в главата ми все по-трайно се загнездва идеята дали едно такова чудо на техниката може да намери място и в моята кухня. Всъщност място е ясно, че ще му намеря. Въпросът е дали ще съумея да го използвам пълноценно или ще се  превърне в паметник, който ще сменя мястото си от плота в шкафа, а от шкафа в килера, където ще си прави компания с един миксер с купа, който спечелих от томболата на едно коледно парти и на който супер много се радвах, но така и не използвах (да си призная преди започването на тази публикация бях забравила, че имам такъв уред - май е крайно време да го изтупам от праха и да забъркам нещо с него). Колебанията ми идват от факта, че сравнително рядко посягам към крок пота от времето на баба ми, разбирайте глинения гювеч. Може би, защото в инерцията на всекидневието предпочитам рецепти, които се приготвят бързо и лесно, което на някакво подсъзнателно ниво автоматично изключва използването на гювеча, в който ястието трябва да къкри с часове. А всъщност времето, в което реално се суетиш около едно ястие, приготвено в гювеч, понякога е дори по-малко от това, което прекарваш около тенджерата на котлона, която постоянно трябва да наглеждаш - дали не ври твърде силно, или пък твърде слабо, да не загори и т.н. Има още много време до рождения ми ден, за който евентуално обмислям си подаря крок пот, а дотогава ще се опитам да използвам по-често гювеча, първо, за да се настроя на вълна бавно готвене и второ всичко приготвено в гювеч става много, много вкусно.

Подстрекател за днешното ми предложение е мама, която ми звънна да ми каже колко вкусен станал джолана в гювеч, който приготвила по рецепта на една позната. И докато тя ми нижеше суперлативи за крехкото месо, вкусните зеленчуци и неустоимия аромат на подправките, в ръцете ми се озоваха  два свински джолана и торба със зеленчуци и имах ясна идея какво ще приготвя за вечеря. Няма да ви посочвам количества, съобразете ги с броя на гладниците, които трябва да нахраните и размера на съда, в който ще готвите.

Необходими продукти: 

свински джолан (за предпочитане заден - има повече месо по него)

дребни картофи 

моркови

гъби

лук

чесън

сол

брашно

черен пипер на зърна

червен пипер

чубрица

бахар

дафинов лист

дивисил

мащерка

риган

червено вино

Начин на приготвяне:

Осолете джолана, сложете го в дълбок съд и го залейте с равни части вино и вода. Покрийте с фолио и го оставете в хладилник да се маринова няколко часа, като от време навреме го обръщате, ако течността не го покрива изцяло. 

Почистете зеленчуците и ги сложете в гювеча - картофите цели, лука, гъбите и морковите нарязани на едро, чесъна на скилидки. Смесете щипка чубрица, дивисил, мащерка,риган и лъжичка червен пипер. 2/3 от сместа сложете при зеленчуците заедно с няколко зърна бахар и черен пипер, 2-3 дафинови листа и сол на вкус. Добавете 2-3 с.л. брашно размити във вода и разбъркайте. Обтрийте джолана с останалата 1/3 от смесените подправки и го сложете при зеленчуците. Залейте с чаша вино и добавете вода, почти да покрие джолана. Затворете с капака и сложете гювеча в студена фурна. Включете на най-силно докато ястието заври, след което намалете на 120-130 градуса и забравете за гювеча в следващите 3часа. Червеното вино и добрата компания са задължителни при сервирането! Добър апетит!

Салата от пресен спанак

Днес продължавам да съм на вълна салати с едно много семпло, но свежо и витаминно-зареждащо предложение. 

Необходими продукти:

спанак (най-вкусен и крехък е младият спанак, затова обикновено обирам малките листенца за салата, а едрите използвам за готвене)

пресен лук

сирене (може да използвате крема, фета или каквото друго сирене ви харесва)

счукани орехи

маслини

зехтин/олио

лимонов сок

Начин на приготвяне:

Нарежете спанака на тънки ивички. Добавете лука, нарязан на ситно, подправете с олио/зехтин и лимонов сок и разбъркайте. Аз използвах бяло саламурено сирене, което намачках с вилица, добавих 1 ч.л. олио и разбърках  с орехите. Може да оформите топчета от сместа и да декорирате с тях салатата или просто да объркате всичко заедно. Добавете маслини за финал и се насладете на освежаващия вкус на тази салата.

 

Салата с овесени ядки

  От известно време в шкафа ми се подмята един пакет с овесени ядки и вчера реших, че е крайно време да влязат в употреба. Поразрових готварските книги в къщи и попаднах на тази много лесна и оказа се много вкусна салата. Ето какво ще ви трябва, ако решите да си я приготвите:

Необходими продукти за 1порция:

1/2 ч.чаша овесени ядки

1 малък морков

около 50гр царевица

около 50гр грах

1-2 стръка копър

малка бучка краве масло

лимонов сок

Начин на приготвяне:

Накиснете овесените ядки във вода за 15-20минути.  Ако използвате замразени зеленчуци, задушете ги на пара за 4-5минути. Моите бяха от консерва затова само ги затоплих за минута в микровълновата. Добавете маслото и разбъркайте докато се стопи. Добавете отцедените овесени ядки, нарязания на ситно копър и подправете с лимонов сок на вкус. 

Източник: Те готвят, изд. 2005

Дантелени целувки, снежни емоции и награди

Добро утро и спорна седмица! То докато се наканя да пусна публикацията и стана вече добър ден, де, но ако по някаква причина все още не сте си изпили сутрешното кафе ви каня да го споделите с мен, а аз ще ви го подсладя с дантелени целувки. За тях обаче след малко - първо искам да споделя с вас малко снежни емоции :))

В събота сутринта  София осъмна така:

Естествено грабнахме шейната и към парка.

Докато каката се спускаше с шейната и се радваше на снега...

 

... малчо поспа сладко-сладко :))

  

Щастлива съм, че тази зима е щедра на сняг, че последните няколко зими почти  нямаше.

 

Прибрахме се поизмръзнали, но доволни и щастливи :))

А сега за целувките - всъщност за тях няма нищо особено - класическа рецепта за целувки, по около 40-50гр захар за всеки белтък, разбити на твърд сняг, + ванилия по желание. Различното е оформянето им - използвах за шприц хартиена фуния с тесен отвор, за да им придам дантелен вид. Станаха много нежни и симпатични, а и беше необходимо много по-кратко време за изсушаването им.

 И за финал ще споделя две награди, които получих от Зиче и Еликсир. Две прекрасни дами, чиито блогове Черпак с мерак и Кулинарен еликсир посещавам с голямо удоволствие. Сърдечно им благодаря за споделените награди!

А наградите имат условия за приемането им:

Трите стъпки за приемане на The Versatile Blogger Award са:
1.Благодарете на този, който ви дава наградата и линкнете блога му!
2.Номинирайте 15 блогъра за наградата и ги информирайте за това!
3.Споделете 7 неща за себе си!

Условията за The Liebster Blog Award:
Отново започваме с благодарности!
1. Линкнете сайта на блогъра, който ви е номинирал
2. Сложете наградата в блога си!
3. Изберете 5 други блогъра, на които да я предадете!
4. Посетете блоговете им и ги информирайте

Да видим сега какво да ви споделя за себе си...

1. Много обичам да слушам музика...обичам всякаква музика и сменям стиловете според настроението ми. Може би единственият стил, който не харесвам = не разбирам, това е онова направление в джаза, където имаш чувството , че всеки музикант си свири по негови си ноти и крайния резултат е една невъобразима какофония...поне в моите уши звучи така. 

2. Любовта ми към музиката върви и с любовта ми към пеенето, но...има едно голямо НО...абсолютен музикален инвалид съм :) Едва ли има някой, който да пее по-фалшиво от мен. Затова си пея когато съм сама...или си пея наум :) Единствено си позволявам да пея пред публика, когато със семейството ми пътуваме на някъде с  колата :) Досега не се е случвало да ме свалят от колата и да ме зарежат да стигна там за където сме тръгнали на автостоп, явно много си ме обичат :)

3. В блога ми няма да намерите рецепта за каквото и да било приготвено със зелен боб. Това е може би единственото нещо, което не обичам да ям. 

4. Много обичам дъжда. Когато вали, обичам да се разхождам навън без чадър. Зарежда ме. 

5. Не мога да шофирам кола. И колело не мога да карам. Тръгвам, карам, но...не мога да спирам. Паникьосвам се, стискам очи и вдигам ръцете и краката...Виж, с управлението на БПС (бебешко превозно средство) се справям отлично.  :) Това павирани улици, това безумно паркирани коли, това тротоари с дупки, нищо не може да ми се опре. :)

6. Много обичам да ходя пеш. Ако трябва да стигна до някъде винаги първо преценявам дали имам достатъчно време да се придвижа пеш и след това търся вариант за транспорт. 

7. Непоправим оптимист съм. Вярвам, че всяко зло е за добро и това ми помага да преминавам по-лесно през трудните моменти. 

А сега предавам наградата на:

Мариета - Когато готвенето стане страст

Гуинет -  Food for the soul

Диана - И да похапнем...

Benita - Скрит кулинарен талант

Мира - Хляб и сол

Ninfil - В кухнята на ninfil

Павлина - Casa Perfetta

Candy - My candy kitchen

Марияна - Фюжън и класически рецепти

Бени - Малка разкодка в моя свят

Мария - Време за губене

Зорница - Zornitzza Pizza

Петя - Buono mamma!

Дани - Музика за свободното време

Маги - На масата у нас

Траяна - Вълшебства в кухнята

Руло с кайма и зеленчуци

 

Необходими продукти:

500гр кайма

1 яйце 

1 филийка сух хляб

1 глава лук

5-6 сварени картофа

150гр грах

1 морков

1-2 с.л. майонеза

100гр кашкавал

подправки на вкус - сол, черен пипер, чубрица

Начин на приготвяне:

Омесете каймата с яйцето, накиснатия във вода и отцеден хляб, половин глава лук, нарязана на ситно и подправки по ваш вкус. оставете в хладилник за 30мин. 

Намачкайте картофите и ги объркайте с майонезата, граха, втората половина от лука, отново нарязан на ситно и моркова нарязан на кубчета. Посолете.

Застелете форма за кекс с алуминиево фолио, намажете го с олио и разстелете 2/3 от каймата по дъното и стените на формата. Изсипете картофената плънка и покрийте с останалата кайма. Покрийте с фолио и печете на 200-220градуса за 30-40минути. Махнете фолиото, настържете кашкавала и печете още десетина минути. Аз използвах кашкавал със зеленчуци, за първи път купувам такъв, но много ми хареса, защото овкусява допълнително рулото.

Добър апетит!

Вече може да следите новините от кухнята и във фейсбук ТУК :)

 

Хрупкави домашни гризини и фалшив хайвер

Въпреки многото приказки, които се изговориха и продължават да се говорят за здравословното хранене в училищата, промяна в реалната ситуация не виждам. Поне не и в училището на дъщеря ми - лавката прелива от чипсове, снаксове, кубети и прочие изкушения. Затова се опитвам, колкото се може по-често да и предлагам домашно приготвени алтернативи, които обаче понякога ми е трудно да измислям - хем трябва да е вкусно, хем да е удобно за похапване в междучасието, хем да изглежда атрактивно. Тези гризини се оказаха чудесен вариант, а и са изключително лесни за приготвяне.

Идеята взех от книгата Тестени ястия и гарнитури, изд. 1990г. Ето нужните продукти:

 225гр брашно + 1-2 с.л. за доомесване

15гр мая

1/2 чаена чаша хладка вода

1 непълна ч.л. сол

1 непълна ч.л. захар

яйце за намазване

микс от семена за поръсване

Начин на приготвяне:

Натрошете маята в голяма купа и поръсете със солта и захарта. Изчакайте да стане на каша (около 10-15мин) и добавете водата. Добавете брашното като първо разбърквате с вилица, а след това с ръка. Месете в продължение на десетина минути, ако тестото лепне потапяйте от време на време ръцете си в брашно.

Сложете готовото тесто в набрашнена купа, покрийте с кърпа и оставете на топло да втаса. Втасалото тесто месете още 5 минути върху набрашнена повърхност. В оригиналната рецепта е записано тестото да се разточи на кора с дебелина 3мм, от която да се изрежат ленти с ширина 1см и да се усучат. Аз предпочетох с ръце да оформя тестото на фитили. Готовите пръчици наредете в намазнена или застлана с хартия за печене тавичка на разстояние 2-2,5см една от друга. Изчакайте 15-20минути да втасат отново, намажете с разбито яйце и поръсете със семена - аз използвах микс от сусамово, ленено и маково семе. Печете в силно загрята фурна (200-220градуса) до златист цвят около 10-12мин. За по-тъмен цвят и по-голяма хрупкавост удължете времето за печене с 3-4минути.

За фалшивия хайвер имах огромното желание да използвам домашна майонеза, но нещо не успях да се справя с приготвянето и. Не че е нещо кой знае колко сложно, но се иска много търпение и съсредоточеност при добавянето на олиото. В началото всичко тръгна добре и точно се зарадвах, че ще успея да я направя, когато ръката ми трепна, изсипах по-голямо количество олио наведнъж и майонезата се пресече. В крайна сметка използвах готова майонеза, а с домашната ще се боря пак друг път :))

Необходими продукти:

100гр грис

400мл вода

100гр майонеза 

1/2 малка глава лук

сол и лимонов сок на вкус

Начин на приготвяне:

Сложете водата в подходяща тенджерка на котлона. Когато  заври започнете постепенно да добавяте гриса като разбърквате непрекъснато. Варете в продължение на 4-5 минути до сгъстяване, като не спирате да разбърквате. Посолете и отстранете от котлона. Изчакайте да се охлади и добавете майонезата, настъргания на ситно лук и лимонов сок на вкус.

Погача

След първите стъпки в месенето с италианското хлебче на Зиче, зеленчуковите хлебчета и слънчевата питка, установих, че работата с тесто ми доставя истинско удоволствие. Дойде ред и на първата ми погача - смея да твърдя, че се получи много добре. Е, има какво да се желае откъм оформяне, но като за първи опит, за мен беше по-важно, че се получи вкусна и се изяде за отрицателно време. 

Необходими продукти:

1кг брашно

3 яйца

150мл прясно мляко

1 кубче (40гр) мая

350мл вода

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

1 с.л. оцет

60гр краве масло

Начин на приготвяне:

В голяма чаша размийте маята с 3-4 с.л. прясно мляко, добавете захарта и малко брашно, колкото да се получи гъста каша и оставете на топло, докато сместа втаса. Разбийте 2 яйца с останалото прясно мляко. Пресейте брашното, направете кладенче в средата и изсипете в него яйчената смес, оцета, солта, кипналата мая и водата. Замесете меко тесто. Оформете тестото на топка, поръсете с брашно, покрийте с кърпа и оставете да втасва на топло за 20тина минути. Разделете втасалото тесто на 15-20 равни къса и оформете всеки от тях на фитил. Намажете всеки фитил с разтопено масло (отделете малко масло за намазване на готовата погача) и го завийте на охлюв. Наредете охлювите в тава, намажете ги с разбито яйце и ги оставете да втасват докато удвоят обема си.

Печете в предварително загрята до 200градуса фурна за около 40минути. Намажете готовата погача с масло и покрийте с кърпа за няколко минути.

Торта с крем карамел (Кодрит кадир)

Много е трудно да изкушиш някой, който не яде сладко. В случая визирам съпругът ми - ако повечето хора бяха като него, производителите на сладки изкушения щяха неизменно да фалират. Приносът му към годишните приходи на сладката индустрия, се равнява на максимум един шоколад, три пасти наполеон и някоя друга вафла...евентуално. Домашно приготвените сладости също не са му при сърце, с едно малко изключение...

Преди няколко дни, моето съкровище имаше рожден ден и както всяка година изпаднах в голяма чуденка каква торта да приготвя. Обикновено срещата му с тортите за рождените му дни приключват с духването на свещите, което за човек със сладък зъб като мен, си е цяло престъпление. Нооо, както казах има едно малко изключение, на което дори и моята половинка не може да устои и това е...крем карамелът. Затова в момента, в който видях публикуваната от Зиче рецепта за карамелена торта, вече знаех, че това ще е тортата, с главно Т :) Ефектен и лесен за приготвяне сладкиш, доста често срещан като Арабски карамелен сладкиш и Кодрит кадир.

Следвах рецептата, която Зиче е публикувала. Тя пък е взела идеята Candy и Габи. Ето нужните продукти:

За крем- карамела:

800 мл прясно мляко
5 яйца
200 гр захар + 5с.л. за карамелизиране
1 ванилия
Разбийте с миксер яйцата със захарта, добавете ванилията и прясното мляко. Разбийте отново.

За блата:

1 яйце
100 гр захар
100 мл прясно мляко
100 мл олио
1 ч.л. бакпулвер
100 гр брашно
2 ч. л. какао
Разбийте яйцето със захарта, добавете млякото, олиото и бакпулвера пресят с брашното и какаото.

Начин на приготвяне:

Карамелизирайте 5 с.л. захар във форма за кекс. Може да използвате кръгла, правоъгълна или дори от тези с дупка в средата. Аз използвах тава с диаметър 29см и захарта се оказа малко (Следващия път трябва или да увелича количеството на захарта за карамелизиране или по-добрия вариант - да използвам по-дълбока, но по-малка в диаметър тавичка/форма, като така и блата ще се получи по-дебел). Изчакайте карамела да изстине и да се втвърди и изсипете сместа за крема. Добавете сместа за блата, като сипвате на тънка струйка в средата на формата. Печете на 180 градуса, на водна баня (поставете формата със сладкиша в друга тава с малко по-голям диаметър, като в по-голямата тава сипете два пръста вода). Ако водата тръгне да завира сипете малко студена вода или добавете 1-2 бучки лед. След 50-60 минути извадете сладкиша и внимателно проверете с нож отстрани дали крема е готов. Оставете сладкиша да се охлади във водната баня, след което го преместете в хладилник за 1 нощ. Преди сервиране обърнете в поднос и нарежете на парчета по желание.

Разядка (хайвер) с орехи и слънчева питка

След тежките новогодишни трапези ми се хапваше нещо простичко, но вкусно. Разрових тефтера и попаднах на този хайвер, рецептата за който имам от баба. Ето нужните продукти:

1 ч.ч. смлени орехи

2 глави чесън (аз сложих само една и беше напълно достатъчна)

2 сухи филии хляб

5 с.л. олио

3-4 с.л. кисело мляко

сол

Начин на приготвяне:

Обелете и пресовайте чесъна с щипка сол. Добавете орехите и накиснатия във вода и отцеден хляб. Пасирайте като добавяте по малко от олиото. Може да ви е по-лесно да разбивате с дървена лъжица, тъй като сместа е доста гъста и лепкава. Накрая добавете киселото мляко и разбъркайте добре. Ако е необходимо добавете още сол. По желание подправете с лъжичка оцет или лимонов сок.

А какво е разядката без топла питка  :)

За моята използвах:

1 ч.ч. брашно

10 гр жива мая

2 с.л. прясно мляко

щипка сол

щипка захар

1/2 ч.ч. топла вода

малка бучка краве масло за намазване

(от посочените продукти излизат две питки с диаметър около 20см)

Начин на приготвяне:

Размийте маята в млякото, добавете солта и захарта и оставете на топло да шупне. Пресейте брашното и направете кладенче в средата. Добавете шупналата мая и като сипвате по малко от водата замесете меко тесто. Тук отварям една скоба, планирах да оставя тестото на топло за 15-20мин да втаса, но ми се наложи спешно да изляза, затова го завих с фолио за свежо съхранение и го прибрах в хладилника. Когато се прибрах след около час беше удвоило обема си. Нямам представа дали за крайния резултат има значение дали тестото втасва на топло или на студено, моля ако някой има идея да сподели, но това което се получи на финала беше точно това, на което се надявах :))Затварям скобата :)

Разделете втасалото тесто на две, премесете леко и разточете на тънки кръгли кори. Пренесете корите върху хартия за печене. Завийте краищата им на вътре, за да се получи ръбче и с нож (аз използвах къдрав нож за кашкавал) отбележете триъгълни парчета, без да разрязвате до край. Съжалявам, че нямам снимков материал от оформянето на питките, надявам се обясненията да са достатъчно ясни. Печете до готовност в загрята до 200 градуса фурна. След като извадите питките ги намажете с краве масло, придава им чуден аромат и примамливо златиста лъскавина.

Отделих малко от тестото, за да направя тези симпатични сплетени гризини. Дъщеря ми много им се зарадва.