Вкусно хлебче

Колко от вас пазят подобен спомен от детството: Изпращат те да купиш хляб, а се прибираш в къщи с виновен поглед, пълен стомах и един малък крайщник, останал от топлия, ароматен, ръчно приготвен хляб?  И се връщаш обратно към фурната, стискайки стотинките в едната ръка и дръжките на торбата в другата. Чакаш на опашката, която се е завила чааак зад ъгъла, защото хлябът сега се пече. Идва твоят ред, изсипваш стотинките в огромната, покрита с брашно длан на пекаря, той слага в торбата кръглия хляб и ти хукваш с все сили към къщи. Ама как да надбягаш мисълта за ароматната,  хрупкава коричка и меката като дунапрен срединка? Как? Спираш, надникваш в торбата...пак хукваш...пак спираш...оглеждаш се и с треперещи пръстчета чупваш мъъъъничко парченце от коричката, а то се стопява за секунди в устата ти, оставяйки аромата си да изпълни всичките ти сетива...

Винаги съм искала да мога да приготвям хляб. За съжаление всичките ми опити да приготвя домашен хляб до момента, завършваха с резултат, достоен за челно място в Музея на джуджешкия хляб, като ултрасмъртоносно оръжие (Вярвам и Нефеновете на Пратчет, разбират какво искам да кажа:)). Вече си мислех, че моите деца никога няма да се събудят от миризмата на току-що изпечен хляб. Но ето, че тук се появи рецептата на Зиче , за която съм и безкрайно благодарна. Ето какво е необходимо, според оригиналната рецепта:

380гр брашно
225мл.  топла вода 50градуса
20 гр жива или 9 гр  суха мая
5 гр. захар
9гр.  сол

Аз използвах:

500гр.брашно
250мл.топла вода 50 градуса
20гр жива мая
2 ч.л.захар
1 ч.л.сол

Месих, както е в клипчето, което е публикувала Зиче, ето го и тук:

 

Месих около 10 минути. Изчаках да втаса 20 мин, пекох на 200градуса около 35мин. Изключително съм горда с моят първи, надявам се не последен, успешен опит.